Художник с къна
Здравейте приятели на красивото изкуство Мехенди!
Казвам се Маноела Игнатова и зад псевдонимa HENNA NOMAD стои художник с къна от град Пловдив, България.
Не съм класическият хена артист, който копира символи и правила. Не съм и човекът от курортите, който просто прави временни татуировки. Аз съм артист, който смесва миналото и настоящето от цял свят. Тук съм, за да ви разкрия как да изразявате душата си чрез изкуството на къната.
Обичaм индианците и техните мотиви. Обичам Африка и нейната геометрия. Обичам Индия и цветята и. Обичам българските шевици и прабългарските символи. Обичам да споделям опита си и да трупам нов.
Не обичам да копирам! Винаги искам да има поне една точица от мен.
Приятно ми е да се запознаем – аз съм HENNA NOMAD!
През 2012 година стартира моето приключение в света на Мехенди. За мен рисуването на тялото с къна е като медитация – голямо вълшебство и абсолютно удоволствие.
Силната връзка с растението получих като дар от Вселената в труден за мен период. Къната ми показа един различен и уникален начин да се свързвам с женската енергия.
Благодарение на това изкуство аз успявам да се съсредоточавам, да се чувам и разбрах, че мога да давам подкрепа на дамите, да им покажа как да се зареждат с любов, как да засилят своята женственост, увереност и вяра в себе си.
На това занимание може да се гледа и като на работа, но аз предпочитам да го приемам като начин да попътувам, да срещна прекрасни хора и, не на последно място, да се заредя със … себе си!
Рисувам от много години и идеята да използвам човешкото тяло като платно беше вдъхновяваща за мен.
Започнах да рисувам мандали на хартия по време на първата ми бременност. Тогава попаднах на изображения рисувани с къна. Почуствах ги много близки. Разпознах се в тях.
Светът на символите винаги ме е изпълвал с възхищение, защото от много мъничка чувствам, че живота не е само това, което виждаме на повърхността.
Възхищават ме неща, които повечето хора не забелязват -невидимата част на този свят, животът извън физическите параметри. Сигурна съм, че всеки е имал такива усещания, дори за кратко, когато е сам в природата, в моментите между вдишванията или пред огъня с приятели. Това са нещата, които ме карат да се вълнувам, които ми дават сили и вдъхновение.
Не винаги обаче разбирам какво буди възхищение у другите. Така изпитах нужда да споделям.
„Силата на преходните неща“ беше темата на първата ми изложба от Мандали. Включих в нея и рисунките на голямата си дъщеря. Тя беше само на година и девет месеца, но имаше поглед за света около себе си и го изразяваше с бои.
Вниквайки в процеса на създаване на Нетрайно изкуство, усетих в себе си радостта от временното… И някак неусетно се стигна до заниманията ми с Къна. Решавайки да правя това, усетих в себе си спокойствие, търпение и удоволствие от факта, че хората, на които го предлагам ме разбират и участват наравно с мен в сътворяването на тази Магия.
Често ме питат какво означават символите, които използвам в работата си. Всъщност, аз не подчинявам работата си на философията, родила това изкуство. По-скоро се опитвам да създам радост в клиентите си, предавайки моите усещания от досега с Къната. Най-щастлива съм, когато човекът срещу мен започва да си мечтае какво да получи, когато вложи намерение в рисунката си и ми се довери. Така заедно творим и правим магията реална.
Послевкусът от споделеното удоволствие ме зарежда за дълго време и ме мотивира за нови идеи.
Много ме радва и работата с деца. Те не страдат от условности, решават бързо и искрено се радват на крайния резултат. А ако им дадеш да рисуват, започват веднага, без колебания и страх, наслаждавайки се на новото усещане. Прекрасно е!
В самото начало, когато започнах да рисувам, нямаше никаква информация за Мехенди в България. Изкуството не беше популярно и единствената къна, която можеше да се намери беше „черната химична къна“, която все още се вихри по курортите ни.
Прекарах много време в търсене на информация, самообучение и разучаване на това древно изкуство.
И така, след няколко събития за споделяне на новата ми страст и няколко успешни фестивала, по естествен начин взех решението да живея от това, което обичам и умея най-добре. Това винаги е трудно, но пък е мотивация да се опознаеш, себеизразиш и споделиш.
На 11.11.2015, благодарение на хората, които пожелаха и които ме подкрепиха, отвори врати и пространството за споделяне на чудеса Инди Арт Кафе в гр. Пловдив – ателие за рисуване с къна, различни събития и магазинче с вълшебства за духа и тялото.
Стартирах множество участия на фестивали и обучителни семинари из цяла България. За хората това беше нещо ново и много различно от временните татуировки с боя по морето.
Сега към моите рисунки проявяват голям интерес хора от София, Бургас, Варна, Стара Загора, дори и в Шабла.
И така Henna Nomad е като пътуваща класна стая. С годините се завихри и развитието на общност от любители на това изкуство.
Окрилена от новата си страст успях да се срещна и да обменя опит с професионални хена артисти от цял свят. Конференциите за къна в Европа, които посетих 2017,2018 и 2019 та година, ми дадоха много нови знания, увереност и сила да продължа въпреки трудностите, които срещах. Запознах се с хена артисти от Индия, Мароко, Америка, Унгария, Израел, Украина, Русия, Нидерландия, Италия и дори Бразилия. Жени от цял свят споделящи една и съща страст и всяка с нейния уникален метод за приготвяне на къна и стил на рисуване.
Ето как упоритостта и множеството експерименти ме превърнаха в опитен „алхимик“. Успях да достигна рецептата на моята „златна“ паста за рисуване, която с радост споделям в курсовете за Мехенди!
Благодарна съм, че мога да се занимавам и работя това, което обичам!